Политики на (не)видимостта
Брой на “СеминарБГ”
Съставители:
Анна Кръстева и Ивайло Дичев

Основна цел на политиката на видимостта е да прави някои неща (явления, индивиди, групи) видими. Не просто да бъдат физически възприемани, а да привличат вниманието, да се запечатват в паметта, да добиват значимост. Да стане видима определена група – например, етническо малцинство, хора с увреждания, бежанци – означава тя да възникне в публичното пространство, да да се заяви с всичките си особености, да настоява за права. Това рядко минава без конфликти, защото мнозинствата обикновено се опитват да не забелязват хора, които са различни, за да няма нужда да се съобразяват с тях. В тази перспектива борбата за налагане на културна хегемония от мнозинствата и против нея на „невидимите“ е борба за равно право на съществуване; тя има безспорен политически характер. Другата основна цел на политиката на видимостта е да прави някои неща невидими, да им отрича правото на публична видимост, да ги изтласква към частното пространство (колко дълго време домашното насилие е било считано за частен проблем; „нямам нищо против хомосексуалните, но ако може да не ми се навират в очите“) или към забравата (всеки режим помни едни поети/исторически фигури и забравя други). Всеки град визуалиизира кого, какво и как властта иска да помним и взривява (като Мавзолея) каквото тя не иска да помним. 
Политиките на паметта, управлението на градското пространство непрестанно се занимават със зумирае/визибилизиране на едни явления и покриване с мълчание и невнимание на други явления.
Нещата, които политиките на видимостта правят видими или невидими, имат раличен онтологичен статут – въобразен (джендър) и реален (взривеният Мавзолей) и всички креативни миксове между двете (реално-въобразените роми, Истанбулската конвенция…).
Основно право на гражданина е да бъде толкова и така видим или невидим, колкото пожелае (чуждестранни гей двойки се заселват в Амстердам, не защото там са по-толерантни към ЛГБТ, а защото гей идентичността е ‘невидима’, не й обръщат мнимание). Видимостта може да се изживява като деформация на собствената идентичност (Питат циганина дали е християнин иили мюсюлманин, а той отговаря ‘Аз съм циганин музикант’) или като стигма (зелен активист бива квалифициран като грантаджия). Политико-символната битка е кой има власттаа на авторството да определя (не)видимостта на индивида/групата.
Да направиш едно явление теоретично видимо означава да помогнеш за разбирането му. Културните изследвания търсят смисъла на маргинални феномени, презирани от елитите, дават глас на безгласните. Внимателният и задълбочен поглед на изследователя ни позволява да усложняваме картината на действителността, където почват да възникват неподозирани явления. Много по-добре ще разберем младежките култури, гетото, чалга-културата, ако ги възприемем сериозно като израз на идентичности, интереси, позиции, а не просто като простотия, достойна за презрение. Повече ще разберем за себе си, ако опитаме да извадим от културното си несъзнавано изтласканите ‘непрестижни’ наследства или исторически вини. 
Накрая овидимостяването има и един естетически елемент – светът става по-богат, когато се вгледаме в него сериозно. Когато дадем смисъл и на най-дребните неща, които сме свикнали разсеяно да отминаваме.
Броят ще се опита да преобърне обичайната геометрия на нашия изследователски поглед: да направи видимо невидимото, да обърне отношението между културен център и периферия.

Възможни теми:

Политика:
Политически измерения на борбата за видимост: културни войни, мултикулти, политическа коректност
Видимостта на скандала
Политики на паметта
Право на забрава
Градът като памет/забрава
Естетика на протеста – форма на публично самозаявяване

Култура
„Традицията“ – форма на невидимост
Балканската „долница“ на културата
Не-престижни културни практики в мрежата
Младежки (суб)култури
Изтласканото наследство – комунизъм, османски период. Вините на историята, които не искаме да поемем

‘Другите’
Новите Други – джендъри, либерали, зелени, грантаджии
„Излишни хора“ – болни, умиращи
Бежанци, мигранти
Ромите и културното гето
Сексуални малцинства

Срок за резюмета (до 1500 знака) – 30 май 2019г.
Първи варианти на някои статии могат да бъдат представени на конференцията ‘Културата като терен’ (ноември 2019)
Обем на статиите – 18 000 знака
Срок за статиите – 15 декември 2019

За контакти:
Анна Кръстева (anna.krasteva@gmail.com)
Ивайло Дичев (ivayloditchev@gmail.com)