Многобройните политически партии или партийно-подобни сдружения, появили се след 1989 г., станаха основен символ на зараждащата се демокрация в България. Потискани с десетилетия, свободата за политическа изява и правото на сдружаване за постигане на политически цели намериха израз в нароилите се десетки политически партии, асоциации, съюзи, клубове. Чрез тях събуждащото се гражданско общество предяви претенции към все още властващата  омунистическа партия за коренен прелом в политическата система, която да гарантира непреходните човешки права, типични за либералните демокрации.

Мнозинството от тях се появиха спонтанно, де факто – нелегално, при съществуващите „социалистическа“ нормативна база и конституция, утвърждаващи ръководната роля на комунистическата партия. Те бяха без организационна структура и без опит в политическите битки. Но именно те оспориха къде плахо, къде по-смело политическия монопол на комунистическата партия и започнаха да подкопават изгражданата и усъвършенствана с десетилетия нфраструктура на „партията-държава“. Това беше изключително сериозно предизвикателство за новопоявилите се партии. Но именно те станаха незаменимият инструмент за мирния преход от тоталитарната система към демокрацията. Новосъздаденият Съюз на демократичните сили – основният опонент на БКП на Кръглата маса,  зигра историческа роля за началото на разграждането на комунистическия режим и създаване на предпоставките за първите свободни избори през юни 1990 г.

Partiinata_sistema_v_Balgaria