Механизмът за сътрудничество и проверка – споделена политическа безотговорност
между Европейската комисия и българските правителства
(резултати от аналитични наблюдения върху юлските доклади на ЕК за България)

Автори: Георги Димитров, Калоян Харалампиев, Стойчо Стойчев, Линка Тонева-Методиева

              Тази книга не е конвенционален академичен труд. Тя не е построена като абстрактен концептуален модел, който е подложен на емпирична проверка за верификация/фалшификация на отделни хипотези относно набор от фактори. Това е разказ за еволюцията на изследователски процес, който се е разгърнал като последователни решения на възникващи една от друга задачи и индуктивно гради разбиране за изключително сложна социално-политическа реалност, в която са преплетени системни отношения между разнокачествени участници, социо-културни и институционални модели, политически залози и методологически програми. Оправданието за цялото усилие е в преките политически ползи, които се разкриват въз основа на изграденото разбиране за характера на кризата на следприсъединителната условност на ЕС след насочването на разширяването на Съюза към Югоизточна Европа. Настоящият текст е развит въз основа на резултатите от проучване, което възникна като страничен продукт при изпълнението на проект „Ролята на политиките за борба с корупцията в отношенията ЕС–България”. Той бе осъществен от интердисциплинарен екип от изследователи на Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски” през 2012г Предварителната нагласа бе да установим по какъв начин Механизмът за сътрудническо и проверка (МСП)1* на Европейската Комисия (ЕК) вижда тези политики като проблем и как проблемът се развива под въздействието на мониторинга: дали постоянства във времето, или се променя; дали намалява, или се задълбочава, или евентуално се преобразува.

Предвиждахме да разгърнем проучването в сравнителен план, доколкото това е ключов проблем също и за Румъния (както е доказано от проучванията на Менделски, Траунер, Танасою, Раковита, Ганев, Андреев, Иванов, Мунгиу-Пипиди, Дирзу и мнозина други). Фокусирахме вниманието си основно върху юлските доклади по МСП, чрез които се реализира партньорството между Европейската комисия и правителствата на България и Румъния, защото в тях се дават едновременно и фактологически обобщения, но и политическа оценка на хода на процесите. Интересувахме се от приложението на механизма като специфична форма и фаза на историческа иновация на следприсъединителната условност2 на Европейския съюз (ЕС).

Цялата публикация вижте тук