Етичен кодекс

Comments Off on Етичен кодекс 8

ЕТИЧЕН КОДЕКС

НА БЪЛГАРСКАТА АСОЦИАЦИЯ ЗА ПОЛИТИЧЕСКИ НАУКИ*

(приет на 27.09.2021 г. от Общото събрание на БАПН)

ВЪВЕДЕНИЕ

Кодексът очертава етичните принципи и критерии, които съставляват основата на професионалните отговорности и професионалното поведение на политолозите, обединени в БАПН. Той представлява най-обща нравствена рамка и система от ориентири по проблеми, с които политолозите се сблъскват всекидневно в работата си.

Кодексът се състои от Въведение и Етични принципи на професионалното поведение, развити в Обща и Специална част. Кодексът има отворен характер, което означава, че не предопределя окончателно сферата на морално професионално поведение; независимо дали дадено конкретно действие е описано в него, или не, то подлежи на нравствена регулация. Членовете на БАПН поемат ангажимент да се ръководят в дейността си от разгърнатите в Кодекса принципи и критерии на морално поведение и приемат, че нарушаването им води до определени санкции. Лични дейности или действия, които нямат отношения към професионалната работа на политолозите, не са предмет на регулация от страна на Кодекса.

ЕТИЧНИ ПРИНЦИПИ НА ПРОФЕСИОНАЛНО ПОВЕДЕНИЕ

ОБЩА ЧАСТ

Чл. 1. (1) Българските политолози са убедени, че трябва да работят за създаване и натрупване на достоверно научно знание, постигано чрез контролируеми изследователски процедури. По този начин те допринасят за по-доброто разбиране на обществото и за неговото развитие.

Основните цели, заложени в Кодекса, са:

1) да регулира професионалните отношения между членовете на БАПН, както и между тях и други професионални и социални общности и институции;

2) да защитава достойнството на хората и общностите, с които политолозите работят или които са обект на политологични изследвания и анализи;

3) да съдейства за издигане престижа на БАПН и българската политология.

Индивидуална отговорност на всеки политолог е да се стреми към най-високи стандарти на поведение в изследователската и преподавателската си работа и в отношенията си с възложители и потребители. Всеки политолог, съобразно личните си ценности, култура и натрупан опит, е призван да допълва, но да не нарушава развитите в Кодекса ценности и принципи.

(2) Формулираните по-долу ценности и принципи трябва да се разглеждат не като строги предписания, а като ориентир за политолозите в тяхната професионална дейност. Те въплъщават висшите идеали за професионално поведение.

ПРОФЕСИОНАЛНА КОМПЕТЕНТНОСТ

Чл. 2. Политолозите се стремят да извършват своята дейност на най-високо ниво на компетентност в съответствие с международно сравними професионални стандарти. Те осъзнават ограничеността на своите изследвания и приемат изпълнението само на такива задачи, за които са придобили необходимата квалификация чрез обучение или продължителен опит. Те споделят потребността от постоянно образоване, за да поддържат професионалните си умения. Те се стремят да използват всички научни, професионални, технически и административни ресурси, необходими за качественото извършване на професионалната им работа. При нужда се съветват с други професионалисти, за да могат да бъдат максимално полезни на своите студенти, партньори, възложители и потребители.

ПРОФЕСИОНАЛНА, НАУЧНА И СОЦИАЛНА ОТГОВОРНОСТ

Чл. 3. (1) Политолозите поемат отговорност за работата си. Те се отнасят с толерантност към другите политолози, дори когато не са съгласни с техните теоретични, методологични или персонални подходи в професионалната дейност, доколкото последните не противоречат на Кодекса. Политолозите допринасят за обществения престиж на професията и се чувстват отговорни да предотвратяват всяко действие и поведение, което би могло да накърни този престиж. Те се отнасят колегиално към другите, без това да отменя отговорността им за собственото професионално и морално поведение. Когато е необходимо, те се съветват с колегите си, за да не допуснат поведение в разрез с етичните принципи и норми.

(2) Политолозите осъзнават своята професионална и научна отговорност към общностите и обществата, в които живеят и работят. Те прилагат своите знания и им дават публичност с идеята, че допринасят за публичното благо. С изследванията, които извършват, те се стремят да развиват политологията и да съдействат за усъвършенстването на социалните отношения и институции.

ПОЧТЕНОСТ

Чл. 4. В професионалната си дейност политолозите се отнасят честно, справедливо и с уважение към своите колеги и партньори, като се стремят да не поставят под заплаха собствените си професионални интереси и тези на другите. Политолозите реализират своите задачи посредством внушаващи доверие начини и практики: те не правят съзнателно оценки, които са неистинни или подвеждащи. Те информират възложителите и потребителите на политологична информация за ограниченията на използваните методи и на получените резултати. Политолозите проявяват уважение към различните политологични традиции и техните представители и не отхвърлят неаргументирано техните идеи. Те окуражават и подкрепят новите и смелите научни търсения и не възпрепятстват иновациите.

УВАЖЕНИЕ КЪМ ПРАВАТА, ДОСТОЙНСТВОТО И РАЗЛИЧИЕТО НА ХОРАТА

Чл. 5. (1) Политолозите уважават правата, достойнството и ценността на всички хора. Те се стараят да елиминират пристрастието при изпълнение на професионалните си задължения и не приемат каквито и да било форми на дискриминация по пол, раса, възраст, етническа принадлежност, национален произход, религия, политически и идеологически различия, сексуална ориентация, инвалидност, здравословно състояние, брачен статус. Те се съобразяват с културните, индивидуалните и ролевите различия при изследване, обучение и работа с човешки групи със специфични характеристики.

(2) При всички дейности, свързани с професионалната им работа, политолозите признават правото на другите да имат ценности, нагласи и мнения, които се различават от техните собствени. Те приемат, че политологични данни и анализи не би трябвало да бъдат представяни по начин, внушаващ страхове, негативни нагласи и враждебност спрямо уязвими социални групи.

СПЕЦИАЛНА ЧАСТ

Политологията като научноизследователска и академична практика

Чл. 6. (1) Сътрудничеството, взаимният обмен и работата в екип са необходими в изследователската и преподавателската дейност на политолозите. Политолозите предоставят на своите колеги достъп до данни и методики, натрупани в хода на изследователската и професионалната работа, освен в случаите, когато това попада под други ограничения. Политолозите признават и отбелязват заимстваните и ползваните идеи, теоретичните и приложните резултати от работата на другите колеги.

(2) Отговорност на политолозите е да бъдат във възможно най-голяма степен професионално безпристрастни. Те признават относителния и незавършения характер на получените резултати и контролират идейните си позиции. Те приемат, че няма политологическо твърдение, което би могло да се представи като неоспорима истина.

(3) Политолозите работят със съзнанието за поддържане на авторитета и интегритета на своята наука, без това да означава безкритичност към фундаменталните й твърдения, методи и резултати.

(4) В преподавателската и изследователската практика политолозите следват принципите на отвореност, критичност и респект спрямо всички научни перспективи. Членовете на БАПН носят отговорност за възпитаване на младите поколения политолози в духа на тези принципи.

Взаимоотношения при финансиране на политологични изследвания

Чл. 7. (1) При всяка форма на финансиране на политологични изследвания възложителят би трябвало да бъде предварително запознат с основните принципи и правила, заложени в Кодекса, и с ангажираността на политолога с тяхното спазване. Той би трябвало да бъде информиран за прилаганите методи и за вероятността резултатите от изследването да не съответстват на неговите очаквания.

(2) В професионалната си дейност политолозите не би трябвало да се ръководят от или подчиняват на целите на възложителя (политически, икономически, религиозни и т.н.), независимо от това дали ги споделят, или не. Те не би трябвало да допускат изследването им да се използва за постигане на недемократични цели или такива, които имат за последица дискриминация на отделни групи.

Чл. 8. (1) Политолозите не би трябвало да приемат финансиране по договори, чиито специфични условия не съответстват на научните стандарти за провеждане на дадено изследване. Финансирането, получено за политологични изследвания, би трябвало да се използва по предназначение. Политолозите следва да изпълняват коректно и добросъвестно ангажиментите си по договора.

(2) За предпочитане е договореностите между изследователи и възложители да се оформят в писмена форма.

(3) В ситуации, в които политолозите предлагат конкурентни оферти, те не би трябвало да залагат финансиране, което не е достатъчно за реализирането на проекта, както и да прибягват до други форми на нелоялна конкуренция.

Чл. 9. Политолозите се придържат към най-високите етични стандарти, когато си търсят работа или напускат заеманата длъжност, както и когато вземат решения за назначаване или освобождаване на служители.

Взаимоотношения с изследваните лица и институции

Чл. 10. Като учени политолозите би трябвало да осигуряват достъп до методиката, която използват, както и до източниците на получените данни.

Чл. 11. (1) Сигурността и личната неприкосновеност на изследваните лица, анонимността на получените данни, както и публичния авторитет на изследваните институции трябва да бъдат строго зачитани. Изследователите пазят конфиденциалността на личните данни и техните източници, освен ако респондентите поискат и дадат съгласие да бъдат цитирани. Политолозите не допускат идентифицирането на респондентите, а когато това е невъзможно, трябва ясно да ги предупредят за възможните последици от публикуването на получените данни и резултати.

(2) Политолозите са длъжни да пазят с особен приоритет правата на децата като респонденти.

(3) Политолозите, на които е позволен достъп до лични данни и архиви, зачитат условията за лична неприкосновеност, при които те са събирани. Те обаче могат да използват данни от исторически архиви (частни и обществени) при действащите в страната законови условия, ако са в съгласие с правилата за ползване на съответния архив.

(4) Политолозите спазват принципа на доброволно участие на изследваните лица на всички етапи на проучването. Те предварително информират респондентите за целите на изследването и използваните методи за набиране на информация.

(5) С цел минимизиране на намесата в личния живот политолозите включват в своите писмени и устни доклади, консултации и публични изяви само релевантна на целите на изявата информация.

Чл. 12. Заплащането на респондентите, макар и допустимо по принцип, не би трябвало да се окуражава, доколкото е възможно. Ако това става, трябва да се регулира от ясни условия, като се отделя специално внимание за осигуряване на надеждността на събраната информация.

Публикуване и разпространение на резултати от политологични изследвания

Чл. 13. Данните от политологични изследвания са интелектуална собственост на изследователите, на които по принцип принадлежи авторското право. В случаите, когато това право принадлежи на институцията или на възложителя, отношенията се регулират при справедлива компенсация на труда на изследователите.

Чл. 14. (1) Изследователите имат право да публикуват резултатите от своята работа на собствени разноски, ако това не противоречи на договорености с възложителя.

(2) При публикуване на изследователските резултати политолозите имат право да търсят гаранции срещу евентуалното им манипулиране или изкривяване от възложители или издатели.

(3) Приносът на изследователи, спонсори, технически персонал и лица, участвали активно в осъществяване на изследователския проект, се отбелязва ясно при всяка академична публикация, написана въз основа на съответното изследване.

(4) При разпространяване на данни от политологични проучвания винаги се предоставя информация за изследователските методи и източниците на информация в съответствие с установените в политологичната общност изисквания. След приключване на изследването първичната индивидуална информация е достъпна за контрол на методологичната й валидност от страна на колегията.

Чл. 15. (1) Политолозите са отговорни за съхраняване на първичната индивидуална информация от проведените изследвания за достатъчно дълъг период от време, но не по-малко от три години. Това допринася за развитието на политологичното знание и създава условия за контрол на качеството и методологичната коректност на получените данни.

(2) Веднъж публикувани, изследователските резултати стават общо достояние на научната общност. Те подлежат на критични коментари и дискусии, в които участват и самите автори.

(3) Членовете на БАПН спазват действащите в страната закони относно информацията, защитата на личните данни на гражданите, както и законодателството, регулиращо набирането, разпространяването и публикуването на политологична информация.

Използване на научните резултати в сфери извън науката

Чл. 16. Резултатите от политологични изследвания представляват обществен интерес. Тяхното разпространение, свързано с фундаменталното право на гражданите да бъдат информирани, не трябва да бъде възпрепятствано. В същото време не бива да се пренебрегват опасностите от злоупотреби със политологична информация за политически и комерсиални цели; от изкривяване, опростяване и манипулиране на изследователските резултати при разпространяването им чрез средствата за масова информация или по друг начин. В тези случаи изследователите търсят възможности за коригиране на неправилни интерпретации или некоректна употреба на резултати от собствената им работа.

Чл. 17. Политолозите се въздържат от участие в експертизи, публични дискусии и политически дебати в области, в които не притежават необходимите знания и изследователски опит. Те винаги честно и точно представят областите и нивото на своята експертиза.

Чл. 18. Професионалните и научните изводи и действия на политолозите могат да засегнат живота на хора и групи. Затова те проявяват особено внимание към опасностите от злоупотреба с тяхното знание или експертиза, породени от лични, социални, организационни, както и от финансови и политически фактори. Когато такава злоупотреба е налице, политолозите и БАПН предприемат необходимите действия за коригиране и минимизиране на нейните последици.

Прилагане на Кодекса

Чл. 19. (1) БАПН изработва правилник за приложение на Кодекса и създава Комисия по етика. Комисията приема и отговаря на запитвания относно интерпретацията и прилагането на Кодекса и Правилника към възникнали професионални проблеми.

(2) Тя приема оплаквания за неетично професионално поведение, проучва случаи и взема съответни решения. Комисията е арбитър при конфликтни професионални ситуации.

Чл. 20. Правилникът за приложение на Кодекса се приема от Общото събрание на БАПН. Членовете на Комисията са политолози, ползващи се с авторитет и доверие сред колегията. Те се избират с квалифицирано мнозинство (2/3) от Общото събрание на БАПН.

ПРАВИЛНИК ЗА ПРИЛОЖЕНИЕ НА СПЕЦИАЛНАТА ЧАСТ НА ЕТИЧНИЯ КОДЕКС НА БАПН

Чл. 1. На основание чл. 19, ал. 1 от Етичния кодекс на БАПН се създава Комисия по етика.

Чл. 2. Комисията по етика е колективен орган на БАПН.

Чл. 3. (1) Комисията е съставена от 5 члена.

(2) Членовете на Комисията са членове на БАПН, ползващи се с авторитет и доверие сред политологичната колегия.

Чл. 4. Комисията по етика се избира от Общото събрание на БАПН с квалифицирано мнозинство 2/3 с мандат от 4 години.

Чл. 5. Комисията има Председател, който се избира от Общото събрание на БАПН.

Чл. 6. Членовете на Комисията имат равни права при обсъждане и вземане на решения.

Чл. 7. (1) Всеки член на Комисията има право на един глас.

(2) Ако член на Комисията изпадне във временна или трайна неспособност да участва в работата й поради смърт, временна или трайна неспособност, УС на БАПН избира на мястото на изпадналия във временна или трайна неспособност с консенсус нов член до свикване на ОС на БАПН.

Чл. 8. (1) Председателят представлява Комисията пред другите органи на БАПН.

(2) Председателят е primus inter pares.

Чл. 9. (1) Комисията взема решенията си с обикновено Мнозинство от списъчния си състав. Заседанието може да бъде on line, но не се допуска вземането на неприсъствени решения.

(2) Комисията се свиква на заседания по инициатива на Председателя й или по искане на всеки един от членовете й.

(3) В този случай Председателят е длъжен да свика незабавно Комисията.

(4) Комисията определя докладчик за всеки повдигнат казус. След изготвяне на доклад се взима решение по казуса.

Чл. 10. Комисията взема два вида решения:

1. Тълкувателни решения, относно съдържанието и прилагането на Етичния кодекс на БАПН и Правилника за неговото приложение.

2. Арбитражни решения при условията на чл. 19, ал. 2 от Етичния кодекс на БАПН.

Чл. 11. Комисията може да създава свои постоянни или временни помощни органи.

Чл. 12. Решенията на постоянните и временните помощни органи не обвързват Комисията при вземане на решения от нея. Те имат единствено консултативен характер.

Чл. 13. (1) Решенията на Комисията могат да се обжалват писмено пред ОС на БАПН.

(2) Решенията на ОС на БАПН в тези случаи са окончателни.

(3) Обжалваните решения следва да се обявяват в предварително обявения дневен ред на ОС на БАПН.

(4) Необявени решения по реда и при условията на чл. 13, ал.3 от Правилника за приложение не могат да се обжалват.

Чл. 14. (1) Комисията се сезира писмено.

(2) Комисията не приема и не разглежда анонимни сигнали, като противоречащи на Устава и Етичния кодекс на БАПН.

(3) Обжалването на решения на Комисията не спира тяхното изпълнение.

*При изработване на проекта са използвани в много голяма степен етичния кодекс на Българската социологическа асоциация, приет на 11 май 2004г. (почти дословно), както и етичните кодекси на Международната асоциация за политически (IPSA) и Американската асоциация за политически науки (APSA)

Контакти

Телефон: 02 ххххххх
E-mail: office@bpsa-bg.org